Съседи.бг

Кой живее до теб?

Запознайте се скоро....

София на Софиянци

Прави ли ви впечатление колко са празни улиците? Как има къде да се паркира? Как задръстването вече се измерва в не повече от две коли до кръстовището? Как въздуха ненадейно стана по-чист? Градския транспорт днес сякаш дойде на време? Никой не ви е засичал на кръстовището? Никой не се предреди? И никой шофьор днес не ви е викнал „пидирас”, а дори маршрутките сякаш спазват правилата за движение?

Аз днес го забелязах. Когато всички коли заедно с мен спряхме пред една пешеходна пътека, за да мине жена с бебешка количка.

Очевидно е дошъл месец Август – месеца, в който според брат ми само Софиянци са си в София. А дори част и от тях може би са отишли на море.

Вече разбирам кмета ни, от Банкя, какво има в предвид като казва стария лозунг на СДС от времето на кандидатстването на Софиянски – „София на Софиянци”. Е то стана „София на Софиянски” та чак и куп съдебни дела се изпонаредиха, ама както и да е.

Всъщност именно през август повечето софиянци се изнасят от града, така че постановката на брата не издържа.

Те такова нещо като софиянец нема бате:)Всички от провинцията са се пръкнали:)И е крайно време "софиянци" да спрат да се мислят за нещо повече от хора от провинцията...малко чифутска работа става:) Голяма заблуда:)

И кво прайм ся? Връщаме жителството, домовите книги, който се е родил на село - там да мре, саде да живеят белите англосаксонски протестанти.

Хм. Съгласен съм че София такава е най-хубава. НО:
От 5 години само работя в София, не се чувствам ни най-малко софиянец и май сега моето присъствие тук не разваля града;
Със сигурност много софиянци има сега по морето;
Не само през август спирам на пешеходни пътеки, не се извиквам "пидирас", нито "педераст" през цялта година. Нито се пререждам пред военния клуб от лентата за ляв завой.
Дали всички които са дошли в София са нагли и нахални? Или пък са едва ли не будали (като мен) че играят по правилата?
Търси нещата другаде: възпитание, търпение, дисциплина, самоуважение, чест. Това не се определя само от това къде си израстнал.

За мен това писание, което съм написал е самоиронично. Но това няма значение. Вярвам че съм против връщане на гражданството както и произволни ограничения, за което мисля съм писал и преди и не се налага да прилагам доказателства. Но това писание се превръща и в огледало на мнението на четящите го. Интересно дали някой не притеснен от това че е Софиянец с произход от провинцията би коментирал? :) Или да се споменава „провинционалист” е опасно? Обидно. Нещо като Негър или Циганин в България? На Циганите ще им викаме Роми за да не се комплексират, в Америка на негрите им викат Афро-Американци, по подобни причини ще викаме на нашите негри „Софиянци от провинциален произход”? Да се комплексираме от такива неща показва само ниско самочуствие. А за да е такова, вероятно има много повече причини от това да си просто с провинциален произход. Аз персонално не се чувствам Софиянец кореняк, въпреки че съм роден тук, съм живял доста голяма част от живота си в провинцията, и възнамерявам някой ден да се изселя там.

Обаче София определено е пренаселена. И основната причина е икономическата емиграция. А тя е като черна дупка. Колкото повече привлича, толкова и става по-голяма силата на привличане. До 50 години над 60% от населението на страната ще живее в София. И това е ефект на икономическата криза, която поражда и катализира много други обществени и личностни кризи и кризички. Не мисля че тя ще се реши с гражданството. Гражданство има на много места в света, включително и Европа. И у нас е въвеждано гражданството за да се спаси София от пренаселване. Но сработило ли е? Не, и никъде където го има не е сработило. Просто трябва да се изнесат катализиращите пренаселването фактори извън него. Трябва университетите да се изнесат по страната и Софийските да се намалят до минимум. Трябва местните общини да търсят големи инвеститори и работодатели, на които чрез даване на улеснения да ги привлекат и така да привлекат и хора. Този модел работи в Румъния, защо да не работи у нас? Аз определено се каня да се изселя от София някой надявам се скорошен ден, но съм тук по икономически причини, както предполагам и всички други.

Дали провинционалистите развалят София? Интересен въпрос. Когато бях малък и София бе далеч по-малка, в квартала в центъра на София където живеех сред потомствени Софиянци, лелите и чичковците ме биеха когато не ги поздравявах. Караха ми се когато хвърлям боклук. Караха ми се когато не се държа културно, прилично, не отстъпвам място в трамвая, викам по улиците. Дори милицията глобяваше ако натиснеш клаксон без причина. Интересно, но когато по същото време ми се налагаше да живея в провинцията, на много различни места (майка ми бе геолог, правеше картографии по цялата страна, живееше където работеше, а ние с брат ми пътувахме и живеехме с нея) там беше същото. Караха ме да поздравявам възрастните. Караха ми се когато цапам. Караха ми се когато не се държа прилично. Какво се случи от тогава? Защо сега в провинцията тук таме все още държат манталитет, но в София е гордост да предредиш някой на светофара? Когато се наложи да спреш на зебра седиш на клаксона, защото пешаходците са ти виновни, че си спрял? А ако спазваш правилата за движение или се държиш културно, другите софиянци ти се смеят? И не, не мисля, че провинционалистите са виновни. Точно това разпространено мнение искам да иронизирам. Но не мисля и че са без вина. Всички носим тази вина, без значение от къде сме. Всички Софиянци – по произход или без. Променихме се.

Едно време беше чисто и подредено не само в София. Просто системата за наказание на нарушаващите реда тогава работеше.
Проблемът не е в това дали тук, в София има фирми, университети, а в това, че българите нямат формиран усет към красивото. Нямат понятие за етикет. Гордеят се с ниска култура и възпитание. Точно за това мразя чалгата, която като музика не ме вълнува, а като естетика и отражение на начина на мислене.

Типично за нашият манталитет е да направим нещо грозно и недодялано и да тънем в самодоволство.
Мисля, че Алеко Константинов е пресъздал много добре това качество в образа на Бай Ганю.

Та за това ме дразнят изказвания намекващи превъзходството на {Софиянци|Варненци|Пловдивчани|...}

Има софианци пичове, просто те като културни хора не се бият в гърдите като селските горили с пернишки голфове.
Айде и доскоро в София.

За съжаление си е така - юли и август са си направо рай в София. Всички говеда са се изнесли към морето да се тъпчат като свине в обор.

За мрасотията си прав - в квартала в който живея вече 35 г за последните 18 години са построени около 10тина блока в едно каре където имаше стари къщи. Останалото са паркове и градинки които явно не е имало начин да се реституират. Скоро като минавах покрай един съседен блок попаднах на невероятна мръсотия - имаше изхвърлени мебели, строителни матереали и други боклуци направо под терасата, а 1/3 от колите около блока вече са с несофииска регистрация. И се осмелявам да правя това сравнение понеже този блок е на път за училището в което учих до 7ми клас и имам наблюдения как беше и как е сега.

Прави си ! Нещата не опират до произход, а до култура и най - вече до по - мащабно градоустройствено планиране и мисъл.
Забатаченото през последните 50-тина години градоустройствено планиране е довело до пролемите ни в момента, защото се работи на парче строят се големи хотели и бизнес сгради, но проблемите с паркирането остават, въпреки проектираните паркинги, които са крайно недостатъчни. Друг проблем си остава застрояването на зелените площи .. то хубаво ще се цвъкне даден блок, но някой сетил ли се е да предвиди и колко коли ще се цвъкнат заедно с блока ... ох ! Трябва някой грамотен да се зарови и да прегледа старите градоустройствени решения да почерпи идеи от плана Мусман ( велик градостроител планирал 4-те зелени лъча които в момента познаваме като ловен - продължение на борисовата градина, южен, западен, северен парк и който още през 1938 е планирал подземен трамвай )например, и да направи ... друг път ще продължа с пространствените си градоустройствени мнения, че бебето много държи да ми измъкне мишката .... и се надявам утре като пресичам кръстовището някой да не ме отнесе заедно с количката ....


Кой сега до теб заспива?

Любен Дилов-син

Ако има главен герой при старта на първите български избори за евродепутати, това безспорно е Азис. Велика е чалгата, а Азис е нейният пророк. Даже бат`Бойко успя да затъмни, независимо че вторият бе оприличен от Берлускони на нещо средно между Путин и Арнолд Шварценегер. В този смисъл Берлускони горещо ни препоръча Борисов, а мнозина хвърли в дълбок размисъл: ще се зарадват ли италианците, ако например Сергей Станишев им препоръча на тях същото съчетание, или пък нещо средно между Кърк Дъглас и Сталин? Убеден съм, че по-скоро биха предпочели тяхно си съчетание. Например Джузепе Гарибалди - София Лорен или Николо Макиавели - Моника Белучи.

Думите на Берлускони само показват, че чалгата - в по-общ смисъл - е вселенско явление. Така че да се върнем на наша територия, където мерят сили Ивана, Бони и Борис Дали. Присъствието на последния носи не само необходимия сюрреалистичен оттенък на събитията. Например: облечен в смокинг Азис пее "Девойко мари убава" в Смолян, без да е ясно за себе си ли пее, или за БСП. Именно на Борис Дали принадлежи прочутият рефрен: "Кой сега до теб заспива?" Рефрен, който би следвало избирателят да обърне на въпрос: "Кой сега да ме представлява в Европа?". Въпрос, особено важен за онези, които са загубили вяра, че могат да повлияят на това, кой да заспива до тях. И така - кой?

Сякаш най-голямо е приближението между сладката Бони и независимия кандидат за евродепутат, циганина Николай Иванов.

Между другото, само за сведение на заспиващите, песента на бобовдолския Дали се казва "Пиян"...
Точно по туй време пък зам.-шефът на партията на европейските социалисти Гьобелс пък взе, че обеща до седмица намаляване на акциза за домашната ракия. Като се има предвид, че е съименник на райхс-министъра на пропагандата...Де да знаеш, може би ще трябва да го повтори хиляда пъти, за да стане истина.


Съседи

Да е петел като петел, иди-дойди, а той - плимотрок, пущината! Едър, тлъст, да го сложиш в голямата тенджера на огъня, че да го зачулиш отгоре с една ситно нарязана зелка, та като му седнеш после, да ти подмаже корема, гдето има една дума! Пък - кротък, кротък и спи на ниско, до плета. С ръка да посегнеш, ще го хванеш и няма да рече “гък”.

Пък едно гърло има дяволският: сякаш че е кавалерийска тръба!

Тъкмо в най-сладкия сън ще се надуе и ще прогърми: “Кукуригигооуууу!” - И на края, като провлече онова ми ти оууу... като кога се провикнеш над Сипеите в голямата гора, та ти се залюлее, залюлее гласът из долищата и после почне да спада, да спада на категории, един вид, догде замлъкне.

- Ще ми издуе корема някой ден тоя петел - дума Лъжлив Съби на жена си, - ама де да видим!

- Аха! - тросва му се тя. - Ти се магарии мисли. Убий го, че ще видиш тогава как ще се разправиш с Черна Гана.

- Ти се не бой! Аз тъй ще я наглася, че няма и да се усети. Сами си мълчи и гледай!

Като си дялкал един ден с теслата нещо на дръвника, а Черна Гана опалила пещта да опече квасника, Съби се покашлял най-напред и извикал:

- Ганоо! Гано мари! Какво ми се види омърлушен петелът ви от някое време насам? Гледам го и не ми хваща очи! Едното му крило все увисва надолу и по гребена му бели петна се явили. Да не би някоя болест да го е пипнала!

Ами! Нищо му няма, бате, Събчо. Яде като разпран и по цял ден гони кокошките из двора. Вратовете им оскубал, поразникът, и напълнил е двора с перушина. Няма да му е нищо. Тъй ти се види тебе.

- Не познаваш, комшийке, не познаваш. Мене питай ти за това! Нали ги въдих едно време? С агронома съм се съветвал, книжки съм чел по кокошите работи и ти казвам пак - болен ти е петелът; ама вземи, че го отдели от кокошките и тях да не зарази.

- Ами! Това ми е работата сега, за него да мисля! Ако пукне, да пукне. Какво да му правя! Ами мене ако питаш, нищо му не е.

- Аз ти казвам като комшия, пък ти прави, каквото щеш. Ще видиш, че няма да се мине много, ще се умърлуши още повече, ще почнат да му падат перата и ще умре. Тя е една невярна болест. Патил съм от нея, че знам. Седем ярки и две петлета ми изтръшка една година.

- Опустял пуст! Ако умре - да умре! Няма да му вържа душата в кърпа я! Аз, сама жена, съм се залисала какво да правя от пуста работа, че и за него да мисля сега!

През нощта след този разговор, когато и господ спи, Лъжлив Съби се изнизал из чергите, бос отишъл до плета, гдето нощуват Ганините кокошки, стъпил на коша, сграбчил петела за главата, да не вряка, завил зад къщата след това, оскубал му перата на опашката и пак го оставил на мястото му.

Та станала заранта Черна Гана и погледнала от пруста - то що щеш: петелът - цял оскубан - бяга из двора, а кокошките го погнали и го кълват, кълват, коя където свари!...

Е, боже! Ами сега! - изтичала до кладенеца и се провикнала:

- Бате, бате бре! Бате Събчо! Ела, ела да видиш тоя пусти петел на какво е замязал и да ми кажеш какво да го правя! Да му се не види и петелът му, и перушината!

Изскочил Съби из къщи с провлечен пояс, спрял се до стълбата, погледал, погледал върха на левия си цървул, па рекъл:

- Улови го - рекъл - и ми го дай, да видя какво ще го правя. Аз имам - рекъл - малко от онова лекарство, ама страх ме е, че е късно вече. Ще го затворя в кочината у дома и ще му сипя в устата от праха, па ако помогне, ще помогне, ако ли не - каквото бог е наредил! Пък ако щеш, заколи го, ама зараза е то, не е за ядене, че и човека прихваща. Аз ти думах от вчера, ама като не слушаш!...

Сприщила го Гана в листницата, уловила го и му го подала през плета...

- Виж - рекла, - бате, прави го, струвай го, па каквото излезе! Аз - рекла - бързам, че дете в люлка пищи и гладни хора ме чакат на нивата.

Поел го Лъжлив Съби, затворил го в кочината, сипал му малко царевица, гребнал мотиката и си отишъл по работа. Вечерта, като се върнал по тъмно, взел шилото, настъпил петела с крак и му продупчил главата. Той ритнал два- три пъти, потреперил, потреперил и душата му полетяла нагоре към небето.

- Гано! Ганке! Комшийке! - провикнал се отсред двора.

Излязла Гана с качамачената лъжица в ръка.

- Не би нищо! Потрудих се, колкото можах, сипах му от лекарството, ама закъснели сме, види се. Уж бая се ококори по едно време. Ще му мине, си рекох и отидох на лозето, синор да окопавам. Жената го наглеждала. Добре бил докъм голям обед и зърна кълвал, и водица пил; ама като почнало да се мръква, гребенът му увиснал, отпуснал се и кога си дойдох, заварих го умрял. Хубава животинка беше, тюууу! И как пееше! Как ни будеше. Язък за хайванчето! Чудя се сега: в реката ли да взема да го хвърля или да изкопая дупка в купището и да го заровя?

- Ами! В реката го хвърли, бате Събчо! Защо ще се мъчиш и гроб да му копаеш пък? Чунким малко се грижи за него, ами! Какво да му правя? Тъй му било писано.

- Тъй, тъй, и човек да е, дето има една дума, щом е писано да мре, па ако щеш, и триста лекарства да му сипеш в устата! На отрязана глава цяр няма. Божа наредба: не може никой да я измени.

И като смигнал с едно око, хванал кондя за краката и го занесъл на жена си, да го приготви за в голямата тенджера.


Двамата съседи и сиромашията

Живели двамина съседи. Единият богат - къщата му била пълна с имане, а другият - последен сиромах - с трън да се завъртиш в двора му, нямало какво да закачиш. Отишъл веднъж сиромахът и почнал да тропа на богаташката порта. Показал се богатият.

- Какво има? - попитал.

- Дошъл съм при тебе, да ме нахраниш и напоиш - рекъл сиромахът, - защото умирам от глад.

Богаташът се почесал по шията.

- За ядене - рекъл той - нямам нищо, но пиене ще ти дам. Хей там, под капчука, има цяла каца, пълна с дъждовна вода - иди пий колкото щеш.

Сиромахът навел глава и си тръгнал наскърбен към къщи. Както вървял, усетил подире си стъпки - тихи, котешки, неуловими. Обърнал се, погледнал назад - няма никой. Повървял още малко и пак усетил стъпките.

- Хей - спрял се сиромахът, - кой върви подире ми като сянка?

- Аз съм - отвърнал глас на невидим спътник.

- Че кой си ти?

- Сиромашията.

- Защо ходиш подире ми? - учуден попитал сиромахът.

- Защото си ми мил и драг - отвърнала сиромашията.

- Откога си тръгнала след мене, сиромашийо?

- От люлката.

- И докога смяташ да ме съпровождаш?

- До гроба! - отвърнала сиромашията.

Клетият човек въздъхнал дълбоко, но нищо не казал. Прибрал се вкъщи, взел мотиката, лопатата и - право на гробищата. Мълчаливо почнал да копае. Копал, копал, изкопал един дълбок трап. Седнал да си почине и тежко въздъхнал. Тогава една невидима ръка го докоснала по рамото и чул пак гласа на сиромашията:

- Защо ти е този трап?

- Решил съм да легна в него и да сложа край на живота си.

- И аз ще легна при тебе.

- Къде?

- В гроба.

- Влизай, щом като е тъй! - викнал зарадван сиромахът. - Влезе ли, сиромашийо? - попитал той подир малко.

- На дъното съм! - отвърнала сиромашията от трапа.

Тогава сиромахът грабнал лопатата и почнал да срива пръстта в гроба. Затрупал сиромашията и си отишъл.

Опретнал се, заловил се мъжката да работи и му провървяло. За година-две напълнил и той къщата си с имане. Богатият, като гледал как работите на съседа му се поправят, захванал да се пука от завист. Веднъж той го спрял на улицата и го заразпитвал какво се е случило.

Доскорошният сиромах му разказал как смогнал да натика сиромашията в гроба.

- Ти си я натикал - рекъл на ума си завистникът, - но аз ще я изровя и пак ще ти я проводя вкъщи!

И като нарамил мотиката, той отишъл също на гробищата. Провикнал се:

- Къде си, мари сиромашийо?

- Тука съм! - обадила се глухо сиромашията изпод земята.

Богатият изровил трапа и сиромашията пак излязла навън.

- Хайде сега - рекъл богатият, - скоро да идеш при стопанина си, защото той заглади косъма.

- Дума да не става - отвърнала сиромашията, - не ща!

- Защо?

- Защото аз толкова години вървях подире му, а той излезе неблагодарник и ме закопа в земята.

- А при кого ще идеш? - попитал богатият.

- При тебе. Ти ми стана мил и драг, тъй като ме изкопа от гроба.

И като се лепнала подир завистливия богаташ, сиромашията не го оставила, докато не го докарала до просяшка тояга.


Sasedi.bg - Who Lives Near You?

Meet your neighbours soon...